За Вашия празник:
Добре дошли! За нас Екип Фото Видео Промоции Контакти

Нестинарски танци


Няма да пиша академични трактати, нито ще преписвам интересни и мистични факти от интернет. Ще се опитам да ви предам усещането, извисяването на духа в ритъма на гайдата и тъпана, насред смълчаната и екзалтирана тълпа, посипана с пепел и взираща се в живото трептене на въглените и нервните движения на босите крака в жаравата. „Нестинари” – знаех всичко преди това, виждал съм и филмчета по телевизията, но натрапчивото усещане за горещина, дим и пепел, ритмичното потропване на десетките крака по живите въглени ме пренесе в света, описван от изследователите. В този момент наистина се почувствах част от едно тайнство, част от огнения кръг, защитаващ посветените от беди и природни бедствия. Пристигнахме по обяд в Струмяни. Имаше празник. Разбрах, че освен в селата от Странджа планина нестинарството е било практикувано и в други райони на патронния празник на местните храмове в чест на Св. Константин и Елена. В малка градинка непосредствено до селския площад гореше огромна клада от няколко кубика дърва. Младежите ги подминаваха и бързаха към гърмящите на площада колони и поклащащите знойни деколтета „фолк диви”. Бабите се спираха да ударят по един прав кръст и бързаха към сергиите с дефицитна в магазините стока – гумени галошки и забрадки. Започна да се смрачава. Огънят продължаваше буйно да се извива към небето, лампите на площада грейнаха, а хорото беше изместило сълзливите любовни изповеди на червенобърнестите чалгаджийки.


И така, увлечен в разговори с баща и дъщеря нестинари за огъня и гадаенето, за традициите и бизнеса, не усетих кога се е стъмнило. Двамата отидоха да се подготвят, а скоро след това някой обяви по микрофона края на танците и не след дълго в далечината се чу провлаченият писък на гайдата и във въздуха затуптя сърцето на нестинарския тъпан. Звуците се чуваха все по-близо и скоро от тъмнината изплува множеството от хора, предвождани от тъпана, гайдата и нестинарите – бащата с бяла риза и шаечни панталони и дъщерята с пусната до кръста буйна коса и бяла роба (за момент се сетих за българската телевизия и постоянното присъствие на самодиви с бели роби и ми стана смешно, но само за миг ) . Множеството наобиколи огъня и зачака с GSM-и в ръка. Главният нестинар разпръсна жаравата в кръст, после още веднъж и още … И тогава през дима и белите прашинки пепел в средата на поляната грейна магическият кръг на прабългарите, символ на защитената от бедствия територия, границата, която трябва да прекоси върховният жрец на траките, за да се срещне с боговете, огненият меч на свети Илия, олтарът пред образа на цар Константин на „светока”… Кръгът на спасението от хиляди живи въглени носещи в себе си тайната на предсказанието. И после танцът. Отначало по-бавно, по-кратко. После по-бързо и бързо докато накрая и последният GSM не увисне в ръцете на изумения зрител. А малката фея сякаш лети в нагорещените въглени, бледа и красива, обърнала гръб на болката… Това е! Църквата отрича православния характер на нестинарсвото, независимо от това, че е облечено в канон: „Водещата роля на „светока” (св. Константин) дублира ролята на Бога. Иконите на светците се превръщат в идоли . Мястото на храма се измества в конака на водещата нестинарка, а тя се превръща в медиатор, измолващ благоденствие от светията.” Погърчването на български села в странджанско по времето на Турската империя дава основание на гръцките изследователи да определят ритуала като гръцки, идващ от култа към Дионисий (който обаче елините взаимстват от траките). До средата на 20 век традицията е подложена на насилствено изкореняване. След смъртта и на последната нестинарка някои „модерни” критици го оприличават на цирково изкуство, практикувано в ресторантите по черноморието. Само че традицията е жива. В Германия вече официално изучават този чисто български народен ритуал. 


Източник: http://www.balkanite.net